Спомени в рамки

Вечер, преди да заспя, ме нападат, някои реални, други само мечтани, спомени основи на съня ми полагат, говорят за думите ми - сгрешени и премълчани.   Повтарят онези сгрешените... Съжалявам! Нима е достатъчно?! Затварям очи - навсякъде по мен са мишените! Улучиха право в целта... нека ми е мъчно!   Мъчно ми е за премълчаните, които ме хващат за гърлото, които ме задушават... и спомените, които ме дърпат към дъното.   Само ако бях... но не съм, наказанията сама ги измислям, затварям спомените в рамки и сън... А утре животът ще е по-смислен!