Feb 22, 2012, 10:04 PM

Спомени в рамки 

  Poetry » Other
646 0 0

Вечер, преди да заспя, ме нападат,
някои реални, други само мечтани,
спомени основи на съня ми полагат,
говорят за думите ми - сгрешени и премълчани.
 
Повтарят онези сгрешените...
Съжалявам! Нима е достатъчно?!
Затварям очи - навсякъде по мен са мишените!
Улучиха право в целта... нека ми е мъчно!
 
Мъчно ми е за премълчаните,
които ме хващат за гърлото,
които ме задушават... и спомените,
които ме дърпат към дъното.
 
Само ако бях... но не съм,
наказанията сама ги измислям,
затварям спомените в рамки и сън...
А утре животът ще е по-смислен!

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works