Пак към село ме повеждат
сънищата ми – сестри!
Връщат ми една надежда
в идващите старини:
баба, дядо, чичо, лели
всички – колко са добри!
Край дърветата са спрели
позабравените дни.
В тях, накацали край пътя,
птици славят младостта
и за детството ми скъпо
ми напомнят с песента.
Песента, която носи
на невидими крила
пръснатите куп въпроси,
детски мои патила.
Нека в мен да си останат,
да узреят, отлежат
в не зарастващата рана
спомените „Детски свят”!
© Иван Христов Всички права запазени