31.07.2020 г., 19:13  

Спомени за траур

1K 1 0

 

 

 

Днес, в тоз светъл ден
   Крача гордо
      След теб,
         Приятелю мой
В твоя път
   Земен последен
      Те изпращам
         Като герой

 

А леденият вятър
   Оловното небе
      Ароматът на родната пръст
         Сега пеят за теб
Желаят да те изпратят
   Гордите орли
      Голите потъмнели дървета
         Великите снежни планини

 

Но който не е заставал
   Със своите гърди
      Пред стена от куршуми
   Или срещу вражеска сеч
      Със голи ръце,

         Препускащ по тресяща се в ужас земя,
            Той не ще ни разбере...
         Защо сега за мен
      Е най-високата чест
   Да бъда отново до теб
      Във този последен земен момент...

 

И да нося във себе си
   Искра от твоя пламенен огън
      И вярност
         И смелост...

За да се вдъхновявам 
   От твоя идеал

      Борба
        Съдба

      И път към безсмъртие...

 

Очаквам и много се радвам
   Че ще те срещна отново
      В онзи прекрасен съдбовен ден
         След последната тръба...
Когато със химни
   Сред фанфари, в светлини
      Във възторг и във висини
         Ще бъдем озарени
      И посрещнати
   Лично от Бог

 

За нов живот
   И вечност
      Във непреходна слава
         Пред целия вселенския събор 
За да служим със тебе

   Отново
      На истината
         Със вярност,

            Със правда
      И с онази вечна

         Несъкрушима 

            Любов...

 

 
(това е текст към музика:
https://otkrovenia.com/bg/muzika/39-spomeni-za-traur)

видео:

https://youtu.be/bFD9A4Y10uM

 
в памет на дядо ми В. и братята му, чиито имена са изписани в преддверието на СУ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...