Спомените ми са повяхнали теменужки!
Спомените ми
като повяхнали теменужки са…
Очакват грижа
и слънце -
любов и малко топлина…
Живота си да могат да поддържат,
че били са някога надежда
за бъдеще със любовта!
Потъпкани са,
като гордостта ми,
и сухи като есенни листа…
Свежестта си изгубиха
в безкрая…
а как крепяха ме
до вчера, не зная…
Как вярвах в тях,
че случиха се
и останаха…
намериха и мястото си в мен…
Усмихваха ми се,
изпращаха енергия
от слънчице, събрана в хубав ден…
Милите ми теменужки
с цвят от нежност,
в самота…
Градина бяха,
от спомени събрани,
отглеждана от повечко лета…
Но буря страшна ги отнесе -
преминала в нощта…
Сега разбирам…
Лъжа били са…
Не спомени - илюзии -
повяхнали теменужки са…
Май други ще си посадя…
29.02.2008
Еми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
