Спомените в сЪлзите кървят...
* * *
Душата ти, когато плаче,
а пръстите от стискане болят,
когато си сама сред здрача
и спомените в сЪлзите кървят...
Тогава и чаршафите са хладни,
а ти си свита на кълбо
и в тялото, за ласки гладно,
пърха пухено перо.
Тогава спомените заваляват
и стичат се по твоята снага,
и кратки мигове улавят
от нежни, минали неща,
и ето... самотата си отива,
унасяш се във своя сън,
и като бяла самодива
гониш своя блян навън...
Ще дойда аз, до теб ще седна,
ще помилвам твойта гръд,
под завивката ще легна
и отново, и за кой ли път,
ще целуна твойте устни,
ще се отдам на твоя плен,
и в минутите изкусни,
ще вляза в теб и ти във мен...
Когато после... цяла, мокра,
отвориш тихичко очи,
отпусната сред нежни вопли,
до теб местОто... ще мълчи...
******************************
А сънищата са така красиви,
покълнали от спомен нов,
изгубена, сред поривите диви,
на една...
отминала любов...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
