3.10.2013 г., 22:36

Споменът за теб

640 0 1

   Споменът за теб


Споменът за теб още ме изгаря, кажи ми какво да направя.

Не мога да те забравя, но искам да залича тази рана.


Ти ми даде любовта, усмивката, нежността.

Защо ме остави сама пълна с толкова празнота?


Без теб я няма радостта.

Без теб нищо няма значение на света.

Кога лекът ще дойде за моето сърце?

Кога кръвта от него ще спре да тече?!


В тази слънчева стая. Любовта по теб още ме изгаря.

Приятелко моя, мечта непостижима.

Знам, че за мен ти си незаменима.


Дните ще минават, идва ледената зима.

Гледката е неустоима, но от теб няма да има по-красива!


Защото болката по теб е неутешима.

Защото теб винаги ще те има!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Митрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...