Oct 3, 2013, 10:36 PM

Споменът за теб

  Poetry » Love
639 0 1

   Споменът за теб


Споменът за теб още ме изгаря, кажи ми какво да направя.

Не мога да те забравя, но искам да залича тази рана.


Ти ми даде любовта, усмивката, нежността.

Защо ме остави сама пълна с толкова празнота?


Без теб я няма радостта.

Без теб нищо няма значение на света.

Кога лекът ще дойде за моето сърце?

Кога кръвта от него ще спре да тече?!


В тази слънчева стая. Любовта по теб още ме изгаря.

Приятелко моя, мечта непостижима.

Знам, че за мен ти си незаменима.


Дните ще минават, идва ледената зима.

Гледката е неустоима, но от теб няма да има по-красива!


Защото болката по теб е неутешима.

Защото теб винаги ще те има!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Митрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...