Споменът за теб

Споменът за теб още ме изгаря, кажи ми какво да направя.

Не мога да те забравя, но искам да залича тази рана.

Ти ми даде любовта, усмивката, нежността.

Защо ме остави сама пълна с толкова празнота?

Без теб я няма радостта.

Без теб нищо няма значение на света.

Кога лекът ще дойде за моето сърце?

Кога кръвта от него ще спре да тече?!

В тази слънчева стая. Любовта по теб още ме изгаря.

Приятелко моя, мечта непостижима.

Знам, че за мен ти си незаменима.

Дните ще минават, идва ледената зима.

Гледката е неустоима, но от теб няма да има по-красива!

Защото болката по теб е неутешима.

Защото теб винаги ще те има!