Спомни си ...
Наближава ново Рождество!
Спомни си!
Къде е духчето, което тогава
те събуди?
Аз ли бях или друго същество?
Това, което направо ме подлуди,
за да извая от душата си крило!
Ех, забравил бях тогаз,
че духчетата са без крила,
прелитат само покрай нас
и увличат ни в ..., ах, каква тъма!
Тъма без брилянта на очите,
в тягостното безмълвие на
тишината,
с капки от сълзи по гърдите,
тушащи горящи рани във
душата ...
Тръпна изправен на раздела
между светло и тъмница
на Рождество в нощта,
отново чакам да поемеш една ръка!
Спомни си! Не за духче,
а за райската ми птица
стискам в шепа дори в съня си
тлеещи трошици ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
