Спомни си кротко и за мене
Спомни си кротко и за мене
Почакай, моля ти се, спри!
Дари ме с мъничко надежда,
която в мен да заблести,
да зашепти, да ме повежда
към онзи бряг – далечина,
останал нейде в тъмнината,
че там да не изпитвам страх
от ударите на съдбата.
В замяна мога да ти дам
парченце малко – топла нежност,
то няма да ми трябва там,
сред самота и... безметежност.
Сложи го в своята душа,
да порасте – като в градина.
Не ме упреквай, че греша –
не аз поисках да замина...
Ти по-добре му помогни –
да свети в нощните покои
и да те пази от беди,
от лоши думи, от порои.
Дано във звездния ти час
бушува силно – до горене,
а щом дочуеш нежен глас –
спомни си кротко и за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
Успех, Приятелю!
