20.10.2009 г., 2:04

Спомняй си за мен като за Огън

1.1K 0 13

 

 

 

                                      О     Г     Ъ    Н

                 -----------------------------------------------------

                                                        На една плачеща върба!

 

 

 

                                     Спомняй си за мен.

                                     Като за Огън.

                                     Който ще пресуши сълзите ти.

                                     С мъдрост ще отмие тревогата.

                                     За да стигнеш пак звездиците...

                                     Аз съм - уви! - нематериален.

                                     Просто не съм от този Свят.

                                     Пратеник съм тук със Мисия.

                                     Път, който вече извървях.

                                     Ти обичаш лика ми?

                                     Ала аз съм Дух безначален -

                                     Смисъл. Същност. Упование...

 

                                     Който ти казва: С Богом.

 

                                     Бъди благословена!!!

                                     Бъди!

                                            Дишай!

                                                      И пиши...

 

                                     Амин.

 

                                                                                   Вик

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...