Oct 20, 2009, 2:04 AM

Спомняй си за мен като за Огън

  Poetry
1.1K 0 13

 

 

 

                                      О     Г     Ъ    Н

                 -----------------------------------------------------

                                                        На една плачеща върба!

 

 

 

                                     Спомняй си за мен.

                                     Като за Огън.

                                     Който ще пресуши сълзите ти.

                                     С мъдрост ще отмие тревогата.

                                     За да стигнеш пак звездиците...

                                     Аз съм - уви! - нематериален.

                                     Просто не съм от този Свят.

                                     Пратеник съм тук със Мисия.

                                     Път, който вече извървях.

                                     Ти обичаш лика ми?

                                     Ала аз съм Дух безначален -

                                     Смисъл. Същност. Упование...

 

                                     Който ти казва: С Богом.

 

                                     Бъди благословена!!!

                                     Бъди!

                                            Дишай!

                                                      И пиши...

 

                                     Амин.

 

                                                                                   Вик

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...