VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Oct 20, 2009, 2:04 AM

Спомняй си за мен като за Огън

  Poetry
1.1K 0 13

 

 

 

                                      О     Г     Ъ    Н

                 -----------------------------------------------------

                                                        На една плачеща върба!

 

 

 

                                     Спомняй си за мен.

                                     Като за Огън.

                                     Който ще пресуши сълзите ти.

                                     С мъдрост ще отмие тревогата.

                                     За да стигнеш пак звездиците...

                                     Аз съм - уви! - нематериален.

                                     Просто не съм от този Свят.

                                     Пратеник съм тук със Мисия.

                                     Път, който вече извървях.

                                     Ти обичаш лика ми?

                                     Ала аз съм Дух безначален -

                                     Смисъл. Същност. Упование...

 

                                     Който ти казва: С Богом.

 

                                     Бъди благословена!!!

                                     Бъди!

                                            Дишай!

                                                      И пиши...

 

                                     Амин.

 

                                                                                   Вик

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0