VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Oct 20, 2009, 2:04 AM

Спомняй си за мен като за Огън

  Poetry
1.1K 0 13

 

 

 

                                      О     Г     Ъ    Н

                 -----------------------------------------------------

                                                        На една плачеща върба!

 

 

 

                                     Спомняй си за мен.

                                     Като за Огън.

                                     Който ще пресуши сълзите ти.

                                     С мъдрост ще отмие тревогата.

                                     За да стигнеш пак звездиците...

                                     Аз съм - уви! - нематериален.

                                     Просто не съм от този Свят.

                                     Пратеник съм тук със Мисия.

                                     Път, който вече извървях.

                                     Ти обичаш лика ми?

                                     Ала аз съм Дух безначален -

                                     Смисъл. Същност. Упование...

 

                                     Който ти казва: С Богом.

 

                                     Бъди благословена!!!

                                     Бъди!

                                            Дишай!

                                                      И пиши...

 

                                     Амин.

 

                                                                                   Вик

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0