Спонтанен очерк на една невръзка
Не, не искам да си всекидневно моя,
нито аз пък - всекидневно твой.
Ще ми липсва на деня покоя,
ще ми липсват... нощните запои.
Не си помисляй, че ти казвам "Сбогом",
но не си помисляй, че ти казвам "Ах,
жена, обичам те безкрайно много".
Да бъда влюбен ме е страх.
Не ти предлагам експлозивна сила -
но това не значи, че съм слаб.
Не ме погалвай ти от милост,
но не подминавай моя глас.
Не ме пресрещай от засада,
но не уговаряй среща с мен.
Спести си злостната си тирада -
да споря, знай, съм уморен.
Вратата своя не залоствай,
но не протягай в плач ръце.
Има дни, в които просто
изпитвам нужда да съм с теб.
нито аз пък - всекидневно твой.
Ще ми липсва на деня покоя,
ще ми липсват... нощните запои.
Не си помисляй, че ти казвам "Сбогом",
но не си помисляй, че ти казвам "Ах,
жена, обичам те безкрайно много".
Да бъда влюбен ме е страх.
Не ти предлагам експлозивна сила -
но това не значи, че съм слаб.
Не ме погалвай ти от милост,
но не подминавай моя глас.
Не ме пресрещай от засада,
но не уговаряй среща с мен.
Спести си злостната си тирада -
да споря, знай, съм уморен.
Вратата своя не залоствай,
но не протягай в плач ръце.
Има дни, в които просто
изпитвам нужда да съм с теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
