didislava (Дидислава)
125 1572
16.01.2011 г., 13:22 ч.

Спонтанно 

  Поезия » Философска
914 0 3

Върху карирания календар,

преметнат през  гърба на битието,

на дните скъпоценния юлар

изплъзва ми се някак неусетно…

 

А всъщност, ако трябва да сме честни,

аз никога не съм го овладявала,

препускала, в посоки неизвестни,

че е в ръцете ми, съм си въобразявала…

 

Ритмично „днес” превръща се във „вчера”,

надеждите ми в „утре” се разпукват,

спотайвани мечти крилца разперят

и мислите ми в надпревара хукват.

 

И някъде посред това движение,

неподлежащ на време, някак стих изплува -

изникнало във рими отражение

на всичко, що душата ми вълнува…

© Дидислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??