СПОР ЗА ЩАСТИЕТО
СПОР ЗА ЩАСТИЕТО
А-Автор.
О-Омир.
И-Илиада
А-Веднъж във гръцката градина
нещастен Омир си стоял,
а щастлива Илиада мина
и между им спор назрял.
И-Защо нещастен си,унил?
Все едно е някой скрил
в тинейджърска си раница,
късмета ти от вита баница.
А-Омир тьжно я погледна
и на лабавата пейка седна.
О-Щом мъката хората сближава,
то щастието излишно е тогава
и само онзи от радост грее,
който във мечтите си живее.
И-Но щастливи хора много има!
О-Но мечтатели са те през трима,
а иглата търсят в слама,
останалите двама.
А останалите през един,
живеят като в бабин скрин -
скрити вътре, вафли и морени,
но за внука забранени!
И-Но да мечтаеш не е грях!
О;На времето и аз мечтах,
но животът туй не е -
той суров е и меле
за онзи, който със трапчинка
се хили тъпо кат блондинка!
И-Но щастливи хора двама
нов живот зачеват!
О-Но не от туй във гнила рана
бели червеи множат се,
и разяждат я отвътре
дорде до кокала допрат се!
И-Но щастието всички кара
с охота да вървят напред!
О-Да, към пуста гара
с рьждясал трен отпред!
И-Тогаз щастливата усмивка
за душата е поливка!
О-Да, с маркуч, по мое мнение,
при вида на наводнение!
И-Явно с тебе двама
не ще да стигнем до съгласие!
О-Права си, така си е!
А-А спорът продължава
до днес от векове.
Въпроси много нам ни дава,
но отговори,точни - не.
Дали щастието носи
нещо хубаво нам,
или купища въпроси-
тухли зидани, без план...
А-Автор.
О-Омир.
И-Илиада
А-Веднъж във гръцката градина
нещастен Омир си стоял,
а щастлива Илиада мина
и между им спор назрял.
И-Защо нещастен си,унил?
Все едно е някой скрил
в тинейджърска си раница,
късмета ти от вита баница.
А-Омир тьжно я погледна
и на лабавата пейка седна.
О-Щом мъката хората сближава,
то щастието излишно е тогава
и само онзи от радост грее,
който във мечтите си живее.
И-Но щастливи хора много има!
О-Но мечтатели са те през трима,
а иглата търсят в слама,
останалите двама.
А останалите през един,
живеят като в бабин скрин -
скрити вътре, вафли и морени,
но за внука забранени!
И-Но да мечтаеш не е грях!
О;На времето и аз мечтах,
но животът туй не е -
той суров е и меле
за онзи, който със трапчинка
се хили тъпо кат блондинка!
И-Но щастливи хора двама
нов живот зачеват!
О-Но не от туй във гнила рана
бели червеи множат се,
и разяждат я отвътре
дорде до кокала допрат се!
И-Но щастието всички кара
с охота да вървят напред!
О-Да, към пуста гара
с рьждясал трен отпред!
И-Тогаз щастливата усмивка
за душата е поливка!
О-Да, с маркуч, по мое мнение,
при вида на наводнение!
И-Явно с тебе двама
не ще да стигнем до съгласие!
О-Права си, така си е!
А-А спорът продължава
до днес от векове.
Въпроси много нам ни дава,
но отговори,точни - не.
Дали щастието носи
нещо хубаво нам,
или купища въпроси-
тухли зидани, без план...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
Не спорете ,а бьдете щастливи по своему!Много усмивки
