20.07.2021 г., 22:57

Стига толкова

910 3 18

 

Все ме питат какво още чакам. 

Все ме питат какво още търся.

Все ме питат и все ме оплакват,

че с мъжете любов не завързвам.

 

Нека аз да попитам сега.

Да не би да забравихте, ей,

че животът е мой? И нима

вместо мен някой друг го живее?

 

Те и грешките мои са - всичките.

И проблемите дето ги имам.

От напразни съвети лишете ме.

Самотата си - цялата вземам я!

 

Най-учтиво ви моля да спрете

да се бъркате в моя живот.

Стига толкова! Ще разберете,

щом намеря я - мойта любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...