Спри, моя обич! –
пърхаща в сърцето,
разделена на две,
изморена, но още носеща огъня.
Отвори очи.
Бавно, полека.
Извор намерих
Чакам те, привечер.
А, ти си далеко!
Моят зов
те преследва.
Ето, казах на всички – "обичам те".
© Василка Ябанджиева Всички права запазени