28.08.2006 г., 14:03

Спящата красота

1.3K 0 32
Тя е тиха, подходящо е за спящи,
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание,
но за него не събаря вред стени,
не държи да е възпята във романи,
нито с обичната лира на поет.
И е малка като нарцисите пролет,
и е чиста като пухкав пресен сняг,
и щастлива като детски смях на двора,
и прекрасна като влюбена жена.
Но понякога дъхът й не достига
под бетонни кули, прашни стъпала,
и дори да спи, тя бавно си умира,
недочакала, целуната, зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...