Спящата красота
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание,
но за него не събаря вред стени,
не държи да е възпята във романи,
нито с обичната лира на поет.
И е малка като нарцисите пролет,
и е чиста като пухкав пресен сняг,
и щастлива като детски смях на двора,
и прекрасна като влюбена жена.
Но понякога дъхът й не достига
под бетонни кули, прашни стъпала,
и дори да спи, тя бавно си умира,
недочакала, целуната, зора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени