28 ago 2006, 14:03

Спящата красота

  Poesía
1.3K 0 32
Тя е тиха, подходящо е за спящи,
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание,
но за него не събаря вред стени,
не държи да е възпята във романи,
нито с обичната лира на поет.
И е малка като нарцисите пролет,
и е чиста като пухкав пресен сняг,
и щастлива като детски смях на двора,
и прекрасна като влюбена жена.
Но понякога дъхът й не достига
под бетонни кули, прашни стъпала,
и дори да спи, тя бавно си умира,
недочакала, целуната, зора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...