Тя е тиха, подходящо е за спящи, и е скромна - на прожектори немей, нажалява я подправката й с блясък, а добро око я прави да расте. Тя жадува и най-малкото признание, но за него не събаря вред стени, не държи да е възпята във романи, нито с обичната лира на поет. И е малка като нарцисите пролет, и е чиста като пухкав пресен сняг, и щастлива като детски смях на двора, и прекрасна като влюбена жена. Но понякога дъхът й не достига под бетонни кули, прашни стъпала, и дори да спи, тя бавно си умира, недочакала, целуната, зора.
Благодаря ти за подаръка, Доли. Много е хубаво хайкуто и е точно това, което и аз исках да кажа, но ти си го казала по-добре - само с най-нужните думи!
написала си такъв хубав стих, а аз се разплаках!
Пак го чета и не мога да разбера, защо ме разплаква стихът ти!
Навярно от тази тиха красота, която се носи!
Поздравления Дими!
А може би от последнияте редове"и дори да спи, тя бавно си умира,
недочакала, целуната, зора."!
Хубав и красив стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.