Aug 28, 2006, 2:03 PM

Спящата красота

  Poetry
1.3K 0 32
Тя е тиха, подходящо е за спящи,
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание,
но за него не събаря вред стени,
не държи да е възпята във романи,
нито с обичната лира на поет.
И е малка като нарцисите пролет,
и е чиста като пухкав пресен сняг,
и щастлива като детски смях на двора,
и прекрасна като влюбена жена.
Но понякога дъхът й не достига
под бетонни кули, прашни стъпала,
и дори да спи, тя бавно си умира,
недочакала, целуната, зора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...