Спящият красавец
Спящият красавец
Живея сам във приказна гора.
Ут памтивека врачка ма уриса -
да си лежа, да спа и пак да спа,
дукът жена случайно ма ареса.
Туй трябвало да стани тиа дни -
сабалян или чак пу икиндия.
Тугава тоя заплес щял са заблуди
и с триста зора щял да ма уткрие.
Ш'ма вясни и ши викни "Ай, сиктир!"
Учити и ши станат кът белтъци.
У дроба ши ма рита утподир -
дукът съ дигна и напсувам у съня си.
Тъй кротко спах у гъстата гора,
утде са найди тъс креслива гъска.
Ни стига, чи с пантофа си ма смля -
ами застана срещу мен и съска.
Ми вика, що с чурапити съм спал,
да съм измиел мръсните садини.
Обуфкити ми цели били ф кал
"- Са излежаваш - вика - ут години!"
Ни помня веки, спах ли сто лета,
или пък снощи късно ли си легнах.
Утнейде ми'й пузната тъс жена...
Жина ми... прималя ми са... и седнах.
Завих са и пулегнах настрана,
гласа изпод юргана ощи чувам.
Ку мога ощи малко да пуспя,
но приказки си забранявам да сънувам!
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
