Спящият красавец
Спящият красавец
Живея сам във приказна гора.
Ут памтивека врачка ма уриса -
да си лежа, да спа и пак да спа,
дукът жена случайно ма ареса.
Туй трябвало да стани тиа дни -
сабалян или чак пу икиндия.
Тугава тоя заплес щял са заблуди
и с триста зора щял да ма уткрие.
Ш'ма вясни и ши викни "Ай, сиктир!"
Учити и ши станат кът белтъци.
У дроба ши ма рита утподир -
дукът съ дигна и напсувам у съня си.
Тъй кротко спах у гъстата гора,
утде са найди тъс креслива гъска.
Ни стига, чи с пантофа си ма смля -
ами застана срещу мен и съска.
Ми вика, що с чурапити съм спал,
да съм измиел мръсните садини.
Обуфкити ми цели били ф кал
"- Са излежаваш - вика - ут години!"
Ни помня веки, спах ли сто лета,
или пък снощи късно ли си легнах.
Утнейде ми'й пузната тъс жена...
Жина ми... прималя ми са... и седнах.
Завих са и пулегнах настрана,
гласа изпод юргана ощи чувам.
Ку мога ощи малко да пуспя,
но приказки си забранявам да сънувам!
Амин!
© Костадин All rights reserved.
