15.09.2018 г., 0:44

Срам ме е.

894 3 9

Срам ме е от тази държава!

Народът – дойна крава, 

всичко опрощава.

Мучи и мълчи. 

Всичко търпи, 

а не вземе здравите сопи

  и ги подкара наред. 

"Слънцето" да е най-отпред,

дето на "свои" раздава

и ни се подиграва. 

Да види как се краде, 

да остане без ръце! 

Свитата му отбрана

да иде в зандана. 

На хляб и вода – да си възвърнат

предишните килца,

че прасето ми е по-мило. 

Да не ни мислят за шарани, 

за заблудена порода, че са незаменими. 

Ще ги помним, като мафиоти незабравими!

Омръзна ми тази държава! 

С най-лошата слава,

на опашката на Европа

да проси за своите джобове! 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички си го мислим, Васе! Но ти си го изрекла в стих...Поздравявам те, смело момиче!
  • https://otkrovenia.com/bg/eseta/izborite-1
  • И мен ме е Срам ..... Много ... И ме боли ..... И какво от това ?
    "Народът – дойна крава,
    всичко опрощава." - Това обобщава всичко .
  • Мене също Васе...и мене ме е Срам!!!
  • Поздравления за позицията, Васе!...Не само ти мислиш така, убеден съм в това, но хората просто са обезверени вече, че нещо могат да променят - толкова дълбоко сме затънали!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...