13.11.2022 г., 13:06

Сравнение

1.2K 3 5

Светът е хубав и голям,

една част го обиколих,

ала научих и го знам,

че не е по-голям от стих.

 

Рамкиран е един живот,

по-дълъг бих желала,бих,

под този светъл небосвод

той не е по-голям от стих.

 

Страданието е тъмата.

Смъртта е път в света светих,

не се сбогувам със Земята,

щом тук оставих своя стих.

 

Как искам Бог да ме държи,

за да не спирам да творя

и,както птицата кръжи,

един ден да си отлетя.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ви благодаря на всички.
  • хареса ми
  • Хубаво пишеш и дълбаеш навътре в душата.
  • "Рамкиран е един живот,
    по-дълъг бих желала, бих,"
    за да допиша своя стих!
    Поздрави! Успех!
  • "Страданието е тъмата.
    Смъртта е път в света светих,
    не се сбогувам със Земята,
    щом тук оставих своя стих."

    Има голяма мъдрост в поезията ти, Аделаида. С такава мъдрост човек се ражда. Не може да я придобие, защото е с божествен произход. Поздравявам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...