13.11.2022 г., 13:06

Сравнение

1.2K 3 5

Светът е хубав и голям,

една част го обиколих,

ала научих и го знам,

че не е по-голям от стих.

 

Рамкиран е един живот,

по-дълъг бих желала,бих,

под този светъл небосвод

той не е по-голям от стих.

 

Страданието е тъмата.

Смъртта е път в света светих,

не се сбогувам със Земята,

щом тук оставих своя стих.

 

Как искам Бог да ме държи,

за да не спирам да творя

и,както птицата кръжи,

един ден да си отлетя.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ви благодаря на всички.
  • хареса ми
  • Хубаво пишеш и дълбаеш навътре в душата.
  • "Рамкиран е един живот,
    по-дълъг бих желала, бих,"
    за да допиша своя стих!
    Поздрави! Успех!
  • "Страданието е тъмата.
    Смъртта е път в света светих,
    не се сбогувам със Земята,
    щом тук оставих своя стих."

    Има голяма мъдрост в поезията ти, Аделаида. С такава мъдрост човек се ражда. Не може да я придобие, защото е с божествен произход. Поздравявам те!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...