Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот,
по-дълъг бих желала,бих,
под този светъл небосвод
той не е по-голям от стих.
Страданието е тъмата.
Смъртта е път в света светих,
не се сбогувам със Земята,
щом тук оставих своя стих.
Как искам Бог да ме държи,
за да не спирам да творя
и,както птицата кръжи,
един ден да си отлетя.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
