Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот,
по-дълъг бих желала,бих,
под този светъл небосвод
той не е по-голям от стих.
Страданието е тъмата.
Смъртта е път в света светих,
не се сбогувам със Земята,
щом тук оставих своя стих.
Как искам Бог да ме държи,
за да не спирам да творя
и,както птицата кръжи,
един ден да си отлетя.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
