Сребърна камбана
СРЕБЪРНА КАМБАНА
"Тунджа! Тунджа! Аз оставам тука
като остра сабя във брега ти впит"
Петър Гинчев
Аз виждам в твоите очи Балкана,
на Бакаджик хайдушкия калпак,
на древна Тонзос сребърна гердана,
Индже войвода, гордия юнак.
Развял перчем над чело вдъхновено,
на Тракия достоен, верен син,
ти бе сърце, от обич запленено,
хайдушко биле и горчив пелин.
С гласа на ясна, сребърна камбана,
с крила на птица волна, устремен,
ти пееше за бойна люта рана,
за светло утро и възторжен ден!
Аз виждам Бояджишките мегдани
и кървавото българско хоро,
размаханите диви ятагани
и тъпан, що "не бие за добро!"
Аз виждам майка българска да пее
и с чудни багри черги да тъче,
за челяд многобройна да копнее,
"Сполай ти, Боже", кротко да рече.
По мъжкото ти рамо, разпилени,
аз виждам нежни свилени коси.
С дъха си Тя, когато те докосне само,
и маргарит започва да роси.
А колко още песни неизпети
отнесе ти по звездния си път,
където други слънчеви поети
към своето безсмъртие вървят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
