Сребърна мъгла
И колко нощи с теб се скитаме
Из дебрите на любовта
И колко пъти пред очите ни
Заражда се деня
И само със едно докосване
Разпалва се неутолим копнеж
И неусетно пак потъваме в мечтите си,
Във приказен водовъртеж.
И неуморно преоткриваме телата си
Подавайки се на нестихващ зов
Потръпваща отново падам в твоите обятия
Задъхана и прималяла от любов!
И в този миг желая само,
Аз да се сгуша в твойта топлина
Отпуснала глава на твойто рамо
Да ме обгърне сребърна мъгла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Кат Всички права запазени
