magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
31.05.2009 г., 10:01 ч.

Сребърни мисли 

  Поезия
1287 0 22

                 Сребърни мисли

 

Не успях да извикам насреща ти.

Премълчавах болялата нежност.

Толкова сребърна е надеждата

в тиха и пълнолунна болезненост.

 

Толкова слепи са чувствата,

дето са скрити в сърцето ми,

дето отмерва в минутите

своята непонятна копнежност.

 

Не посмях да протегна ръцете си.

Но те имах във сребърни мисли,

взели следите на времето

в сълзи от бели мъниста.

 

Но те имах от струните в музика,

зазвънели в последните срещи.

Толкова тихи и влюбени,

тези сребърни мои копнежи.

 

                Венцислав Янакиев

 

                          30.05.2009

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??