Сребърни мисли
Сребърни мисли
Не успях да извикам насреща ти.
Премълчавах болялата нежност.
Толкова сребърна е надеждата
в тиха и пълнолунна болезненост.
Толкова слепи са чувствата,
дето са скрити в сърцето ми,
дето отмерва в минутите
своята непонятна копнежност.
Не посмях да протегна ръцете си.
Но те имах във сребърни мисли,
взели следите на времето
в сълзи от бели мъниста.
Но те имах от струните в музика,
зазвънели в последните срещи.
Толкова тихи и влюбени,
тези сребърни мои копнежи.
Венцислав Янакиев
30.05.2009
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
)!!!
