Среди нощта, далечен мой...
Среди нощта, далечен мой,
и пак е черен пътя,
като сърце, далечен мой,
и като стара мъка...
Сто зими съм във тишина.
Летата ми - изтрити.
Но
блъсна моята врата
възторга на петлите.
Не съм ги мислила, далечен мой.
(... поискам ли - загивам).
Което е за мене, знам -
самò ще ме настигне.
Сто зими ми среди нощта
и нямах си крилата...
Във тъмното, далечен мой,
петлите ти ли прати...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
