3 февр. 2013 г., 18:56  

Среди нощта, далечен мой... 

  Поэзия
2144 1 32

Среди нощта, далечен мой,

и пак е черен пътя,

като сърце, далечен мой,

и като стара мъка...

Сто зими съм във тишина.

Летата ми - изтрити.

Но 

блъсна моята врата

възторга на петлите.

Не съм ги мислила, далечен мой.

(... поискам ли - загивам).

Което е за мене, знам -

самò ще ме настигне.

Сто зими ми среди нощта

и нямах си крилата...

 

Във тъмното, далечен мой,

петлите ти ли прати...?

 

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??