Средноднощен екстаз
По–бляскава ще съм от лунна нощ
и с влажни устни нежно ще те паля.
Езикът ми ще бъде острие на нож –
пожар убийствен в малката ти стая.
Ще бъда грешница, каквато съм била
и ще съм в най-изтънчената роля.
Два стръмни хълма ще са моите бедра,
по които твоите пръсти ще се гонят.
Ще съм въздишка, изтръгната с любов,
ръцете ти ще бъдат буйни водопади,
ще плувам в тях – най-грешния порок,
който само с допир нежно ме разпада.
А ти ще ме събираш на късчета копнеж
и с топли устни в миг ще ме събуждаш.
Ще съм гореща, сякаш топлина на свещ,
която с всеки полъх по-силно се възбужда.
Ще опиташ от любовния ми еликсир –
вулкан изригващ върху нежната ти кожа.
И тази малка стая ще запомни моя вик,
след който аз, завинаги, останах твоя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Поздрав 
