10.01.2010 г., 18:11 ч.

Средноднощен екстаз 

  Поезия » Еротична
2305 0 16

 

 

По–бляскава ще съм от лунна нощ

и с влажни устни нежно ще те паля.

Езикът ми ще бъде острие на нож –

пожар убийствен в малката ти стая.

 

Ще бъда грешница, каквато съм била

и ще съм в най-изтънчената роля.

Два стръмни хълма ще са моите бедра,

по които твоите пръсти ще се гонят.

 

Ще съм въздишка, изтръгната с любов,

ръцете ти ще бъдат буйни водопади,

ще плувам в тях – най-грешния порок,

който само с допир нежно ме разпада.

 

А ти ще ме събираш на късчета копнеж

и с топли устни в миг ще ме събуждаш.

Ще съм гореща, сякаш топлина на свещ,

която с всеки полъх по-силно се възбужда.

 

Ще опиташ от любовния ми еликсир –

вулкан изригващ върху нежната ти кожа.

И тази малка стая ще запомни моя вик,

след който аз, завинаги, останах твоя…

 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??