13.05.2020 г., 6:06  

Среднощен чат

2.3K 3 8

СРЕДНОЩЕН ЧАТ

 

– Кой ми чати в късен час?

– Аз ти чатим – каза Зендлю.

– Марш оттук бе, спинкам аз.

– Сурни се, ще те отфрендвам.

 

– Как така си се решил?

– Ей ма, на – накокошинен.

– Цялата съм две души.

– Време мина... Да се видим?

 

– Да ти сендна някой линк?

– Сендни ми, ще го налайквам.

– А кога ще се наспим?

– После, после. Включвай скайпа.

 

– Ни те знам дали си мъж…

– И да знаеш, ко ти пречи?

– Пипвам те, речеш ли – Дръж!

– Куче ли ще плашиш с кренвирш?

 

– Ех, да беше жив дошъл.

– Ех, да бях. Със задна дата.

– Вдигни палец за аслъ.

– Стига ли ти? Мога двата.

 

– Два, ама не дават тъй.

– Нищо, аз ще те натроля.

– За това ко стана – Шът!

– Ник след ник ще те повторя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...