Среднощен дъжд
Заваля, заваля, заваля
и се свърши проклетата суша,
под сребристата стара ела
шепа градски врабчета се гушат.
Ти заспа, ти заспа, ти заспа,
засънува дъждовната ласка
шушне тихичко стара липа
моя стих, върху локва надраскан.
Ромолят, ромолят ромолят
тихо капки в короните гъсти.
С имената ни старият град
всички улици мокри е кръстил.
Заискри, заискри, заискри
от любов тази нощ – уж безлунна,
моят стих от дъжда ли се скри
или тайно от мен те целуна?
https://youtu.be/IDoD9QiGo2w?si=x19Kq16bxWjLE6bg
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
