Aug 30, 2024, 12:00 AM  

Среднощен дъжд

  Poetry
484 2 6

Заваля, заваля, заваля
и се свърши проклетата суша,
под сребристата стара ела
шепа градски врабчета се гушат.

 

Ти заспа, ти заспа, ти заспа,
засънува дъждовната ласка
шушне тихичко стара липа
моя стих, върху локва надраскан.

 

Ромолят, ромолят ромолят
тихо капки в короните гъсти.
С имената ни старият град
всички улици мокри е кръстил.

 

Заискри, заискри, заискри
от любов тази нощ – уж безлунна,
моят стих от дъжда ли се скри
или тайно от мен те целуна?

 

https://youtu.be/IDoD9QiGo2w?si=x19Kq16bxWjLE6bg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...