Среднощен сабат (II)
Среднощен сабат (II)
„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...
Безутешна, сумрачна сълза
разчегърта ме. Мълния трескава
черен дим в тишината съдра.
Миг човечност разстилат зениците.
Но угасват в жестоката гмеж
на порой от бълвоч мъченически
и неистов, безумен брътвеж.
Напосоки пиля се душата ти.
Непокорно сърцето туптя.
Преобърна с рокада съдбата си –
сляп, в среднощната, зла суетня.
Свита в ъгълче, бяла и малка,
тлее мълком надеждата жарка.
21.10.2011.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
