3.11.2011 г., 6:39 ч.  

Среднощен сабат (II) 

  Поезия » Гражданска
833 0 13

Среднощен сабат (II)

 

„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...

Безутешна, сумрачна сълза

разчегърта ме. Мълния трескава

черен дим в тишината съдра.

 

Миг човечност разстилат зениците.

Но угасват в жестоката гмеж

на порой от бълвоч мъченически

и неистов, безумен брътвеж.

 

Напосоки пиля се душата ти.

Непокорно сърцето туптя.

Преобърна с рокада съдбата си –

сляп, в среднощната, зла суетня.

 

Свита в ъгълче, бяла и малка,

тлее мълком надеждата жарка.

 

 

                                        21.10.2011.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??