Среднощен сабат (II)
„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...
Безутешна, сумрачна сълза
разчегърта ме. Мълния трескава
черен дим в тишината съдра.
Миг човечност разстилат зениците.
Но угасват в жестоката гмеж
на порой от бълвоч мъченически
и неистов, безумен брътвеж.
Напосоки пиля се душата ти.
Непокорно сърцето туптя.
Преобърна с рокада съдбата си – ...