Nov 3, 2011, 6:39 AM  

Среднощен сабат (II)

  Poetry » Civic
1K 0 13

Среднощен сабат (II)

 

„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...

Безутешна, сумрачна сълза

разчегърта ме. Мълния трескава

черен дим в тишината съдра.

 

Миг човечност разстилат зениците.

Но угасват в жестоката гмеж

на порой от бълвоч мъченически

и неистов, безумен брътвеж.

 

Напосоки пиля се душата ти.

Непокорно сърцето туптя.

Преобърна с рокада съдбата си –

сляп, в среднощната, зла суетня.

 

Свита в ъгълче, бяла и малка,

тлее мълком надеждата жарка.

 

 

                                        21.10.2011.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...