Среднощните коне
Виждаш ли среднощните коне?
Чакат ни във пазвата на мрака,
всеки иска да ни понесе,
времето е в тях, а то не чака.
Чувстваш ли? Телата им трептят.
Святкат им звезди изпод копитата,
тайнствени, свободни са, искрят,
хорските дребнавости помитат.
Там, нагоре във безкрайността,
дето се докосват двата свята,
те събират нощем любовта
и я пръскат после по земята.
Виждаш ли среднощните коне?
Жадно ги поглъща тъмнината,
тръгват си, но пак ще донесат
обичта, щом вдигне се мъглата!
© Евгения Георгиева Всички права запазени