Apr 5, 2016, 8:43 PM

Среднощните коне

  Poetry » Love
992 1 10

 

Среднощните коне

Виждаш ли среднощните коне?
Чакат ни във пазвата на мрака,
всеки иска да ни понесе,
времето е в тях, а то не чака.

 

Чувстваш ли? Телата им трептят.
Святкат им звезди изпод копитата,
тайнствени, свободни са, искрят,
хорските дребнавости помитат.

 

Там, нагоре във безкрайността,
дето се докосват двата свята,
те събират нощем любовта
и я пръскат после по земята.

 

Виждаш ли среднощните коне?
Жадно ги поглъща тъмнината,
тръгват си, но пак ще донесат
обичта, щом вдигне се мъглата!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...