Apr 5, 2016, 8:43 PM

Среднощните коне

  Poetry » Love
990 1 10

 

Среднощните коне

Виждаш ли среднощните коне?
Чакат ни във пазвата на мрака,
всеки иска да ни понесе,
времето е в тях, а то не чака.

 

Чувстваш ли? Телата им трептят.
Святкат им звезди изпод копитата,
тайнствени, свободни са, искрят,
хорските дребнавости помитат.

 

Там, нагоре във безкрайността,
дето се докосват двата свята,
те събират нощем любовта
и я пръскат после по земята.

 

Виждаш ли среднощните коне?
Жадно ги поглъща тъмнината,
тръгват си, но пак ще донесат
обичта, щом вдигне се мъглата!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...