12.12.2010 г., 22:38

Среднощно

1.5K 0 5

 

Запълни света ми със нощни прегръдки...

Защо ме научи така?!?

Без твоите думи, след твоите стъпки

отвита е мойта душа!

 

Завивка ми беше от смачкани клетви...

Кое ще ме топли сама?

 Че имах заглавка от страст до безумие,

а място си имам сега...

 

Леглото ми твърде голяма пустиня е,

а дюните пясък болят...

Лъжите, целувките, мнимото щастие

до мене все още лежат.

 

На тебе миришат във стаята сенките…

Извивките твои държа

до себе си тайно и скрито във мислите...

Среднощно - прегръщам дъжда...

03:30 h

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Милорадова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!С поздрав!
  • Много ми хареса, Ивче!
    Натъжи ме, но много ми хареа!
    Поздравления и от мен!
  • Как кое ще те топли?Сърцето ти топло,наранено,но запазило любовта.Щом не е пълно с гняв,омраза,а все така нежно ще те топли докато срещнеш друг,който да спре дъждаМного чувственна тъга.Хареса ми!
  • Радвам се, че ви харесва!
  • Нежно е...!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...