Dec 12, 2010, 10:38 PM

Среднощно

  Poetry » Love
1.5K 0 5

 

Запълни света ми със нощни прегръдки...

Защо ме научи така?!?

Без твоите думи, след твоите стъпки

отвита е мойта душа!

 

Завивка ми беше от смачкани клетви...

Кое ще ме топли сама?

 Че имах заглавка от страст до безумие,

а място си имам сега...

 

Леглото ми твърде голяма пустиня е,

а дюните пясък болят...

Лъжите, целувките, мнимото щастие

до мене все още лежат.

 

На тебе миришат във стаята сенките…

Извивките твои държа

до себе си тайно и скрито във мислите...

Среднощно - прегръщам дъжда...

03:30 h

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!С поздрав!
  • Много ми хареса, Ивче!
    Натъжи ме, но много ми хареа!
    Поздравления и от мен!
  • Как кое ще те топли?Сърцето ти топло,наранено,но запазило любовта.Щом не е пълно с гняв,омраза,а все така нежно ще те топли докато срещнеш друг,който да спре дъждаМного чувственна тъга.Хареса ми!
  • Радвам се, че ви харесва!
  • Нежно е...!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...