Среднощно
Измислих те и те затворих
в клетка-стих.
А сигурно е страшно
да си там -
във клетка, пък дори
луксозна!
И сигурно е страшно
да си сам
сред плоски рими
и възторзи...
На сутринта погледнах
листа:
по бялото -
мастило бледо...
Четеше се каквото
през нощта написах,
но теб те нямаше
във него.
Безумно страшно е
изглежда,
щом и измислен
ти избяга...
Но трепка ми една
надежда:
ако се върнеш,
аз при теб ще
вляза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
