Мимче (Милена) Мимче (Милена)
1 38
Feb 3, 2009, 10:19 PM

Среднощно

  Poetry
925 0 4

Измислих те и те затворих

в клетка-стих.

А сигурно е страшно

да си там -

във клетка, пък дори

луксозна!

И сигурно е страшно

да си сам

сред плоски рими

и възторзи...

На сутринта погледнах

листа:

по бялото -

мастило бледо...

Четеше се каквото

през нощта написах,

но теб те нямаше

във него.

Безумно страшно е

изглежда,

щом и измислен

ти избяга...

Но трепка ми една

надежда:

ако се върнеш,

аз при теб ще

вляза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Karaman (Сириус Надежда)
    Karaman (Сириус Надежда)
    Има скрита мисъл. Харесва ми. Успех!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Срещано или не, стихът си е твой и е
    хубав!
    Поздрав и за него!
  • Fontaine (Димитър Димчев)
    Fontaine (Димитър Димчев)
    Едвали има нещо такова, просто темата е доста "популярна" сред пишештите, иначе стиха е добър.
  • Мимче (Милена)
    Мимче (Милена)
    Не мога да позная...темата както видях е често срещана...но все пак не ми се иска да си мисля, че намекваш нещо.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0