Среднощно...
Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така
тормозят мисли "крехкото" ми тяло?
Половин тавичка сочна мусака
и кисело млекце- бурканче цяло
остана от вечерята. Ооо, да!
И мира ми не дава. Ни се трай.
Дали пък да не стана ей сега
да видя аз хладилника "ко прай".
Потайна доба. Тъмен коридор.
Добре че имам скрито шесто чувство.
Я, купичка въз хладен таратор.
О, нощем колко всичко ми е вкусно!
Парченце кашкавал, парче салам,
чудесно сладко кремче в малка чашка.
Пристъпвам крак о крак. И твърдо знам,
че ако имах - щях да махам със опашка.
Бисквитки изоставенички - три.
Е, жал ми е така да ги зарежа
да чакат утрото на масата сами...
Я, ябълка червена да нарежа.
Домат със сиренце. Коричка хляб.
И малко масълце ще И намажа
Лъжичка мед. И блокче шоколад,
дори и черен - няма да откажа.
Часът е три. Аз ставам пети път.
За нещо вкусно в кухнята тършувам.
От утре, обещавам пред светът -
диета почвам, даже ще спортувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Вярно е! Това "утре" и годината му е неизвестна
