18.11.2006 г., 21:19

Среднощно

832 0 0

 

 

На самотна улица,накрай света

имало стаичка- 3 метра на 2,

с телевизор, печка, прозорец, бюро

и диван, който нощем става легло.

 

И в преспите, в леда, в белия сняг,

бързи плахи стъпки от среднощния бяг

отекват в стените, в тавана и в пода-

явно, че някой в двора пак броди.

 

И през изпотените тънки стъкла,

през ефирно перде от сняг и мъгла

се виждаше смътно един силует-

прозрачен, топящ се и мъничко блед.

 

И силуета в този тайнствен час

заговори тихо със загадъчен глас:

“Хайде, отворете, че умрях от студ!”,

в тишината нощна той внасяше смут.

 

Жално изскърца метална стара врата,

шумът прониза хладнокръвно нощта,

и в миг замириса на боя и лак-

за кой път се повтаря историята пак.

 

Камера, флакони- вси4ко е готово,

Поредната акция започва отново,

Express-a, Tarke, Noble и Lun

Пак се събира целия катун.

 

И оградите, вагоните, новото метро,

Притихнали в мрака, в люлинско депо,

Ще погълнат боята с цялата и цветна мощ

И ще пазят тайната на тази страшна нощ.

 

С късно такси в офиса се връщат,

Всичко е свършило, но дали са същите

Героите нощни с мания необясняима,

За които няма пречка непреодолима.

 

На малка улица накрай света

В малка стая с плъзгаща врата

4 видения мислят да спят,

Но не „Лека нощ”, а „До следващия път!”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Франческа Салиери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...