Nov 18, 2006, 9:19 PM

Среднощно

  Poetry
830 0 0

 

 

На самотна улица,накрай света

имало стаичка- 3 метра на 2,

с телевизор, печка, прозорец, бюро

и диван, който нощем става легло.

 

И в преспите, в леда, в белия сняг,

бързи плахи стъпки от среднощния бяг

отекват в стените, в тавана и в пода-

явно, че някой в двора пак броди.

 

И през изпотените тънки стъкла,

през ефирно перде от сняг и мъгла

се виждаше смътно един силует-

прозрачен, топящ се и мъничко блед.

 

И силуета в този тайнствен час

заговори тихо със загадъчен глас:

“Хайде, отворете, че умрях от студ!”,

в тишината нощна той внасяше смут.

 

Жално изскърца метална стара врата,

шумът прониза хладнокръвно нощта,

и в миг замириса на боя и лак-

за кой път се повтаря историята пак.

 

Камера, флакони- вси4ко е готово,

Поредната акция започва отново,

Express-a, Tarke, Noble и Lun

Пак се събира целия катун.

 

И оградите, вагоните, новото метро,

Притихнали в мрака, в люлинско депо,

Ще погълнат боята с цялата и цветна мощ

И ще пазят тайната на тази страшна нощ.

 

С късно такси в офиса се връщат,

Всичко е свършило, но дали са същите

Героите нощни с мания необясняима,

За които няма пречка непреодолима.

 

На малка улица накрай света

В малка стая с плъзгаща врата

4 видения мислят да спят,

Но не „Лека нощ”, а „До следващия път!”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Франческа Салиери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...