13.10.2013 г., 15:40 ч.

Средновековен залез 

  Поезия » Любовна
788 1 24

В кораловите кътчета на нежността ти

намерих извор с есенна тъга...

Захвърлих бронята ръждясала

във битки със безсмъртни идеали,

коленичих и отпих...

От рицарското ми безумие

остана само сянката в очите,

недокоснатия щрих на спомена...

И една надежда.

Целувам с побелели устни

красотата на вековното мълчание...

И се предавам в плен...

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??