apriori (Уморена)
34 32
14.06.2012 г., 21:59 ч.

Средоточие 

  Поезия » Друга
593 0 3

Мракът ми е нажежена самота,

която мислите в безплътност преобличат.

А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.

Мракът ми е непрободна тишина,

която звуците не могат да прескочат.

Прелъстена съм и стена, от вина,

че мойта същност му е средоточието.

Мракът ми е изродена приказка,

в която слънце се разтапя като восък

и гарвани кълват месо от принца.

Принцесата е празнa. И червеноока.

Мракът ми е нишка звезден прах,
в която тръни с цвят на празнота поникват.
Черна кръв - разлята над света,
която нишките на Мойрите попиват.

© Уморена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите. Благодаря и за насърчаването, имам нужда от такова. Редактирано е. Поздрави!
  • споделям мнението на Илко, много хубав стих, но финалът куца
  • Толкова хубава творба, на която сте "претупали" финала!
    Моля Ви, оправете го, творбата го заслужава!
Предложения
: ??:??