Средоточие
847
0
3
Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина,
която звуците не могат да прескочат.
Прелъстена съм и стена, от вина,
че мойта същност му е средоточието.
Мракът ми е изродена приказка,
в която слънце се разтапя като восък
и гарвани кълват месо от принца.
Принцесата е празнa. И червеноока.
Мракът ми е нишка звезден прах,
в която тръни с цвят на празнота поникват.
Черна кръв - разлята над света,
която нишките на Мойрите попиват.
© Уморена All rights reserved.
