13.07.2014 г., 22:15 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
372 0 5

 

 

 

                       Среща

 

 

            На гости влязох,

                    а се приютих,

            сред редовете

                 на любимите поети.

            И не един -

                 днес - може да е жив,

           но вместо себе си,

                 оставил е куплети.

           Мисля си -

                как бързо е вървял

           и от съдбата

                странно бил орисан -

           като старик е -

                рано помъдрял,

           помъкнал сам

                ранената си мисъл.

           Душата му

                е стенела без глас,

          но влюбвал се е,

                 като че в полуда

          и чакал е

                 да дойде оня час,

          когато на живота

                  гледа се с почуда.

          Оставал е

                    безмълвен като пес

         и весел, и отчаян

                    като другите щураци.

          Пишел е на някой -

                     без адрес, но днес,

           аз се зачетах

                   в поетичните му знаци.

            Може би,

                   край чашата с кафе,

           щяхме да умираме

                     от скука,

           а разговаряхме си

                    с обич, насаме -

           на времето,

                   през някаква пролука.

        

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??