Среща
Среща
На гости влязох,
а се приютих,
сред редовете
на любимите поети.
И не един -
днес - може да е жив,
но вместо себе си,
оставил е куплети.
Мисля си -
как бързо е вървял
и от съдбата
странно бил орисан -
като старик е -
рано помъдрял,
помъкнал сам
ранената си мисъл.
Душата му
е стенела без глас,
но влюбвал се е,
като че в полуда
и чакал е
да дойде оня час,
когато на живота
гледа се с почуда.
Оставал е
безмълвен като пес
и весел, и отчаян
като другите щураци.
Пишел е на някой -
без адрес, но днес,
аз се зачетах
в поетичните му знаци.
Може би,
край чашата с кафе,
щяхме да умираме
от скука,
а разговаряхме си
с обич, насаме -
на времето,
през някаква пролука.
© Виолета Томова All rights reserved.
